Човешкият ум и знание са били най-мощните фактори при разкриване на основите на битието. Светът и съставящите го части са винаги обект на изучаване. Човек неуморно се е стремил да проникне, както в най-малкото, така и в най-голямото.
В миналото, посредством аналитичните методи на изучаване, човек е успял по чисто физически начин да раздроби материята до големината на молекулата. По-късно се откриха химическите елементи като основни градивни части на видимия свят. Дотогава обсегът на човешкото знание се простираше в сферата на философията и вярата. Единствената загадка за ония времена бе философският (магическият) камък, с чиято помощ човек мислеше, че ще може да цари над материята.
С откриване на атома, ученият намери по-големи възможности, за да подкрепи материалистичната си представа за вселената. Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота.
Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух.
Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло.
Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи. Свойствата на атомите, обаче, се основават само на числото на електроните и на начина на тяхната групировка. С това се изясни единството на неорганическата материя.
Живата природа, обаче, съчетава в себе си, както неорганическата материя, така и органическата — светът на растенията и животните. Последните представят само клонки от организма на природата. В химията съединенията се делят на неорганически и органически. Но елементите, които ги съставят, не определят техния вид, защото днес е установено, че едно органическо съединение, получено по синтетичен път в научните лаборатории, се отличава от същото съединение, което е извлечено от някоя жива растителна или животинска клетка. Не само това, фините научни методи и пособия на новото време откриват разлика и в един и същи химически елемент, когато той се намира в неорганическото и органическото царство на природата.
За учения стана ясно, че степените на трите измерения във видимата материя са подчинени и са в услуга на някакъв по висш свят. Трите измерения са изградени само в рамките на видимото.
Органическата сфера на нашата природа, а и на целия космос таи в себе си един по висш ред, едно по-висше измерение. Като че ли трите измерения се съдържат в едно ново измерение и то заедно, като една единица. Ученият днес говори за едно „Аз", един субект, който съдържа трите измерения на видимия свят и борави с тях като единица мярка.
Средата за изграждане формите на триизмерния свят е пространството. Докато човек разглеждаше света само със статичната ограничена от триизмерността мисъл, формите се представяха като безжизнени силуети в пространството. Новата динамична мисъл на учения, която прозря, че над трите статични измерения съществува едно динамично-органическо такова, схвана, че средата, в която се изграждат формите на пространството е времето. То съдържа пространството в себе си, както кубът съдържа равнината и линията.
Процесите са форми във времето. За новата биология клетката и организмите са форми, в които няма покой, а постоянна обмяна и промяна. Но все пак триизмерният свят прозира в тези живи форми. Един организъм запазва с течение на времето съотношенията на триизмерността, но расте.
Кристалите на солите се разтварят във водата, без да оставят следи от своята форма. Но ние във всяко време, по наш почин можем да възстановим формата им в пространството, стига да изпарим водата. Законите, които изграждат техните форми не са, следователно, свързани с времето. Не е така с живата клетка и организъм. Преди всичко, изявената органическа форма (клетка или цял организъм) не може да се възвърне в първоначалното си състояние на зародишна клетка. Яйчната клетка съдържа в себе си зародишна органическа форма. Кристализирането (зараждането) на дадена форма зависи напълно от времето и условията. Времето със своя ритъм създава условия за изявяването на динамичното в природата в строга закономерност. А тъй като човекът с органическия си свят попада напълно под тези закони, нему е невъзможно да изследва и наблюдава четириизмерния свят на органическия живот чрез физиката — чрез законите на триизмерното.
За нас става ясно, че триизмерният свят в природата е подчинен в органическото царство на едно по-висше измерение, което се проявява не статично, а динамично чрез времето.
В същината на тази по-висша степен, днес учените дирят следите на живота. Последният е вложен във физическия свят, като го прониква, обгръща и организира. Това организиране създава едно своеобразно раздвижване в структурата на физическите форми, което раздвижване старите учени по погрешка сметяха за основа на живота.
